да го кажа преди да се е изгубила в нищото..
И не като съвет, предупреждение или каквото и да било…просто като апостроф или като удивителната по пътищата…
Тогава, когато живот, Господ, съдба или каквото и да било ви срещне с ….човека, който поздравява слънцето, че ви има…че не иска да ви променя, защото ви приема….че не ви обвинява, защото не ви счита за нищо повече или по-малко от себе си….че вижда , че сте слаб като всичко земно и не го използва като дивидент за собственото си превъзходство, ами ви закриля като нещо крехко и ранимо…че оценява това, което сте и израстването ви във времето и въпреки него…тогава……..запазете го…и ако някога, някъде, някой е начертал пътечката ви без да ви пита…и е направил така че само да ви пресече….
Опитайте се да се радвате….
Запазете го….
Не позволявайте на времето да го патинира или да сложи ехидните си белези….
Не се страхувайте да го изкъпете в сълзите си…защото те, както и новороденото са родени от едно и също нещо….
